Същото като винаги Мария е сама на пазара. Днес работи без майка си. Това е първият такъв ден. Пред нея има плодове и хляб. До ръката й стои малка кутия. В кутията са парите. Петър идва точно в осем. Той оставя две монети. „Добро утро, Петър. Един хляб и две ябълки.“ „Добро утро. Знаеш какво искам.“ Мария му дава хляба. „Ябълките са малки днес.“ „Тогава ми дай три.“ „Имаш пари само за две.“ Петър поглежда монетите. „Вярно. Дай ми две.“ Мария слага три ябълки при хляба. „Днес третата е малка.“ „Утре ще ти дам парите.“ „Утре пак ще искаш три.“ Петър взема нещата и тръгва. След него идва Елена. Тя носи голяма чанта. „Здравей, Елена. Две ябълки и вода.“ „Не искам вода днес.“ Мария държи водата в ръка. „Какво искаш тогава?“ „Само ябълките.“ „Винаги вземаш вода.“ „Днес имам вода вкъщи.“ Мария оставя водата обратно. „Две ябълки, значи.“ „Не, дай ми четири.“ „За децата ли са?“ „Децата идват тази вечер.“ Мария избира четири добри ябълки. „Тези са за тях.“ „А една за мен?“ Мария слага още една ябълка. „Тази е за теб.“ Елена плаща и си тръгва. После няма никой. Мария гледа към пътя. Тя знае кой идва сега. Никола винаги идва след Елена. Той купува един хляб. После говори за работата си. Никола идва, но няма пари в ръка. „Здравей, Никола. Един хляб.“ „Не искам хляб днес.“ „Какво искаш тогава?“ „Само да поговорим.“ Мария чака. Никола гледа хляба. „Няма работа тази седмица.“ „Разбирам.“ „Имам малко пари вкъщи.“ „Тогава защо си тук?“ „Идвам всеки ден.“ Мария прибира един хляб под масата. „Този ще остане тук.“ „Не мога да го взема.“ „Не ти го давам сега.“ „А кога?“ „Когато имаш пари.“ Никола гледа към другите хора. „Може би след седмица.“ „Добре. Хлябът струва същото.“ „А ако не дойда?“ „Ти идваш всеки ден.“ Никола остава още малко. После тръгва без хляба. Майката на Мария се обажда. „Как върви работата?“ „Петър взе три ябълки.“ „Той винаги взема две.“ „Елена взе пет.“ „Тя винаги взема две.“ „Никола не взе хляб.“ От телефона няма дума. „Оставих един за него“, казва Мария. „Значи вече знаеш работата.“ Мария затваря телефона. Тя поглежда хляба под масата. После го връща при другите. Никола се връща с една монета. „Дай ми половин хляб“, казва той.