Пазарът Тя е в София. Тя е на малък пазар. Тя има малка кухня и почти никакви думи. Тази вечер съседката идва да яде. Пазарът скоро затваря. Жената държи малка чанта и пари. Тя гледа масата. Там има много неща. Тя вижда хляб, но не знае думата. Тя не може да каже думата. Тя показва един хляб и казва: „Моля. Това.“ Продавачът взема вода и я слага в чантата. Той казва: „Това ли?“ Жената казва: „Не. Това.“ Тя показва хляба отново. Продавачът взема телефона си. Той го слага до чантата. После пита: „Това ли?“ Жената казва: „Не. Не.“ Тя гледа хляба. После гледа телефона. Продавачът гледа жената. Той се смее, но чака. Жената показва хляба още веднъж. Продавачът взема пари и ги дава на жената. Той пита: „Това ли?“ Жената казва: „Не. Не.“ Тя слага парите обратно на масата. Тя сочи хляба с две ръце. Продавачът оставя парите. Той взема хляба сам. Държи го високо и казва бавно: „Хляб.“ Жената гледа устата му. Тя казва: „Хляп.“ Продавачът се смее тихо. Той казва: „Хляб. Добре.“ Жената казва: „Хляб.“ Продавачът слага хляба в чантата. Той пита: „Хляб?“ Жената казва: „Хляб.“ Тя дава парите. Продавачът взема парите и дава връщане. Той казва: „Хляб. Един.“ После взема още един хляб и го слага в чантата. „Това е за теб.“ Жената гледа двата хляба. Тя казва: „Хляб.“ Продавачът казва: „Да. Хляб.“ Жената казва: „Благодаря.“ Тя държи чантата с две ръце. Водата и телефонът остават на масата. Тя излиза на улицата. Вечер е. Тя върви бавно към дома. Чантата е тежка. Тя гледа чантата и казва: „Хляб.“ До дома тя спира. Гледа парите в ръката си. Има пари. Има два хляба. Тя отваря вратата и казва: „Хляб.“ На горния етаж съседката я чака.