Два чая Днес е денят за среща на Ива и Мартин. Ива идва тук всеки ден след работа. Тя сяда на едно и също място. Мястото е до вратата. Днес тя води Мартин за първи път. Неда работи вътре. Тя вижда Ива и идва. „Здравей, Ива. Какво ще искаш днес?“ „Здравей, Неда. Искам чай, моля.“ „Един чай, както всеки ден?“ „Да, един чай, както всеки ден.“ Неда поглежда Мартин. Мартин стои до масата. Той държи телефона си в ръка. „А за теб?“ — пита Неда. „И аз искам чай.“ „Един чай или два чая?“ Мартин поглежда Ива. Ива поглежда Мартин. „Два чая“, казва Мартин. Неда отива вътре. Ива оставя парите на масата. После взема телефона си. „Тук ли идваш всеки ден?“ — пита Мартин. „Да. След работа идвам тук.“ „Винаги ли искаш чай?“ „Винаги чай. Понякога и нещо за ядене.“ „Защо не си ми казвала за това място?“ „Не си питал.“ Мартин гледа към вратата. Навън минават хора. Една кола спира. После колата тръгва. „Неда знае ли те отдавна?“ „Да. Знае ме от много време.“ „И знае какво искаш?“ „Знае. Не трябва да казвам много.“ Неда идва с две чаши. Тя оставя чашите пред Ива и Мартин. „Два чая“, казва Неда. „Единият е за Ива.“ „А другият е за Мартин“, казва Ива. „Точно така“, казва Неда. Ива взема чашата си. Мартин гледа чая. На масата има две чаши, а не една. „Колко струва?“ — пита Мартин. „Два лева“, казва Неда. Мартин взема парите. Той дава парите на Неда. „Не, аз ще дам“, казва Ива. „Днес аз давам“, казва Мартин. „Добре. Днес ти даваш.“ Неда взема парите и се връща вътре. Ива държи чашата с две ръце. „Чаят е горещ“, казва Мартин. „Всеки ден е горещ.“ „Това го знам.“ „Какво още знаеш?“ „Знам, че идваш тук. Знам, че работиш много. Знам, че вечер си сама.“ Ива не казва нищо. Тя гледа към чашата. „Не съм сама днес“, казва тя. „Не. Днес не си сама.“ Неда излиза с малка чиния. В чинията има две парчета хляб. „Това е за вас“, казва Неда. „Не сме искали хляб“, казва Мартин. „Знам“, казва Неда. „Днес има.“ Ива взема едното парче. Мартин взема другото. Те пият чай и ядат хляб. Мартин поглежда часовника. „Трябва да вървим след малко.“ „Знам“, казва Ива. „Утре пак ли ще дойдеш?“ „Да. Утре пак ще дойда.“ „А аз?“ Ива оставя чашата на масата. „Ако искаш, ела.“ Мартин взема празната си чаша. „Ще дойда.“ Ива вдига другата чаша. „Тогава Неда ще сложи два чая.“